СЕВЕРОИЗТОК

Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис. Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи. През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития.

Меджиди табия е крепост южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 - 1856) и Руско-турската война от 1877-1878 г. Тя е най-добре запазеното от шестте съоръжения в системата. Има формата на шестоъгълник и достига до 8 метра височина. Намиращият се непосредствено до нея ров е служил за препятствие и маскировка. Към една от стените е прикрепена цитадела с полукръгла форма (казармените помещения). В полукръг около нея е издигнат земен насип с оформени гнезда за оръдията. Крепостта е построена през периода 1841-1853 г. по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке. През 1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, на чието име е наречена - Меджиди табия.

Тича - Крепостта е разположена на десния бряг на р. Черна. Българската крепост е построена през ХІІ-ХІV век върху късноантични останки от крепост (VІ-VІІ в.). Запазените незначителни останки от крепостните стени следват очертанията на естествено защитения рид. Крепостните стени заграждат неправилен многоъгълник с площ от около 4 000 кв. м. Най-вероятно крепостта е престанала да съществува през ХV век. Край с. Тича има и още една, по-малка крепост. Тя е с площ от около 1 000 кв. м. Намира се на левия бряг на р. Плаково, на 4 км югозападно от с. Тича.

Урвич е средновековна крепост в землището на днешното село Панчарево, вероятно построена през 13 век по време на Втората българска държава. В нея Цар Иван Шишман, наричан от местното население Ясен е водил последните си битки срещу Османските нашественици. Крепостта „Урвич“, заедно с монастира „Св. Никола — Летни“, останките от крепостната черква „Св. Илия“ и Кокалянския манастир образувалия Урвичкия крепостен комплекс.

Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост, разположена на едноименния хълм югоизточно от Кюстендил, България. Крепостта е построена през 4 - 5 век за защита на намиращия се в подножието й град Пауталия.

Шуменска крепост се намира на Шуменското плато, на около два километра от град Шумен. Мястото е било заселено преди повече от 3000 години - археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през ХІІ век пр.н.е.. Първите жители тук са траките от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават тук първото поселение, което е неукрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VIIb пласт на Троя). Около V век пр.н.е. е построена и първата стена, но тя не е запазена днес.